През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моя страх, като гарван чер
Седях вбесен очи в очи, но не спрях, а вървях, оставих го далеч от себе си.
Хм, Ани. Не мога да кажа, че те познавам толкова добре, но времето (ако под "време" може да се има предвид "чатене"), прекарано с теб, наистина прави деня ми по-свеж, по забавен, изпълнен с усмивки. Винаги се прибирам с мисълта "сега ще си пиша с Ани". Винаги треперя над клавишите, докато ти пиша "здрасти". Чувствам се щастлива, когато ми кажеш "хеей, Ели", или когато ми пратиш една от невероятно хубавите твои любими песни. Наслаждавам се да чета всяко нещо, написано от теб, възхищавам се на таланта и смелостта, които таиш дълбоко в себе си. Можеш да се изправиш пред тълпата, да вдигнеш гордо глава и да кажеш "аз знам, аз мога". Можеш да се изправиш пред необятното и да го посрещнеш с отворени обятия, развълнувана от новите приключения, които то предлага. Изпълнена си с толкова въображение, толкова чистота. Сякаш те имам за нещо като по-голям спътник, помагайки ми в трудни ситуации. С теб мога да бъда себе си, не трябва да крия какво харесвам, какво чувствам. Попринцип съм стеснителна и понякога не показвам на хората какво наистина мисля. Защото не знам как ще реагират. Ти винаги би ме подкрепила, не укорила, както обичат да правят другите. Ти си като малко слънчице, което винаги блести само за мен, прави само мен щастлива. Моето слънчице. Моето малко слънчице.
Във една игра, във една борба,
Ни чака българи юнаци,
Българи юнаци,
Нашата мечта!
2 коментара:
Ели, страшно много ти благодаря. Думите ти са... нещо прекрасно, нещо, което ме накара да се усмихна. Никога не съм очаквала, че по такъв начин мога да въздействам на хората, никога дори не съм си го представяла. Толкова мили са думите ти към мен, благодаря ти за което!
Няма за какво да ми благодариш, мила, винаги ще ти се възхищавам и ще те обичам :]
Публикуване на коментар