Да докоснеш небето

I only know what I can see

So I imagine what could be

Where the horizon cuts the air

Look for me out there

Someday I'll touch the blue blue sky

Какво ли значи "да докоснеш небето"? Какво ли е да достигнеш да него, да полетиш с въображаеми криле, да достигнеш необятното, дори да го надминеш? Никой не знае.

Понякога ми се иска да го достигна. Да се отделя от този свят, свят на лъжи, измами, предателства. Имам чувството, че нищо не може да ме направи щастлива. Винаги нещо ще ми се изпречи, ще развали въображаемия ми свят, изпълнен със слънце и лястовички. Сякаш се опитват да ми отнемат всичко. Защо е така? Защо не мога просто да живея един спокоен живот? Питам се това всеки ден. Искам да съм едно весело дете. Да потъна във възглавницата вечер, да заспивам с усмивка на уста. Да се събуждам, изпълнена с вълнение, готова за нови приключения и мистерии. Много малко неща ме правят истински щастлива.

А небето изглежда толкова примамливо, толкова нежно и безобидно. Сякаш е готово да потъмнее във всеки един момент, и пак за мен ще е все така прекрасно синьо. Понякога, когато съм на дълъг път, слушайки любимите песни на баща ми, понякога просто гледам небето. Гледам и гледам. Какво ли е там горе? Животът по-добър ли е? Всичко ли е толкова лесно, толкова хубаво, колкото изглежда? Ако е, е, тогава бих искала да докосна небето. Бих искала да забравя живота си тук и да започна един нов.

If I could kiss the earth goodbye

And cruse the never ending sky

Where the horizon cuts the air

Wait for me down there

Someday I'll touch the blue blue sky