събота, 16 октомври 2010 г.

Happy Bday, Цвети^

Честит рожден ден, мила моя. Ех, и ти остаря, и ти помъдря с една година. А какво е една година? Време, прекарано в разцвета на усмивките, игрите и шегите. Минава толкова бързо, преди да се усетиш тя бавно се изплъзва от ръцете ти, непозволявайки ти дори да се опиташ да я задържиш. Времето е безценно. Никога не знаеш какво ще се случи, кога ще се случи. Винаги оставаш изненадан от стеклите се обстоятелства, добри или лоши. Ако се заровиш в спомените си, мила, ще видиш, че наяве ще излязат толкова много прекрасни, възхитителни моменти. Ще ти се прииска да се върнеш назад, да се върнеш отново до тази малка частица от същността ти, да я изживееш пак. Ще се замислиш, защо това време отлита толкова бързо с крилете си, сякаш се крие от теб, сякаш ти вече не можеш да го притежаваш, сякаш ти се опълчва. Каквото и да правиш, не можеш да го върнеш. То просто полита към сините небеса, скрива се от погледа ти завинаги.
Ти си един много специален за мен човек. В теб откривам подкрепа, в теб виждам някой, който ще ми се усмихне, когато имам най-голяма нужда от усмивка. Виждам някой, доблестен и честен. Виждам едно красиво момиче, борещо се със зъби и нокти за това, което иска. Виждам едно рамо, на което мога да поплача. Виждам утеха, виждам сигурност, най-вече - виждам доверие. Времето, прекарано с теб е като жълтите листа, падащи от дърветата. Откъсва се от мен, полита и пада, загубва се. Едва ли някога ще забравя моментите, сълзите, прегръдките. Едва ли някога ще забравя теб. Винаги ще си спомням за теб като за едно момиче, заслужило да се нарече "приятелка".
Честит рожден ден, бъди безкрайно щастлива и винаги, когато имаш възможност, опълчвай се на съдбата, прави нещата по свой начин, не я оставяй да те погуби.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

И гордия трицветен флаг щом вдигнем, българи юнаци.. ^Own for Annie

През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях.
Над мен летеше моя страх, като гарван чер
Седях вбесен очи в очи, но не спрях, а вървях, оставих го далеч от себе си.

Хм, Ани. Не мога да кажа, че те познавам толкова добре, но времето (ако под "време" може да се има предвид "чатене"), прекарано с теб, наистина прави деня ми по-свеж, по забавен, изпълнен с усмивки. Винаги се прибирам с мисълта "сега ще си пиша с Ани". Винаги треперя над клавишите, докато ти пиша "здрасти". Чувствам се щастлива, когато ми кажеш "хеей, Ели", или когато ми пратиш една от невероятно хубавите твои любими песни. Наслаждавам се да чета всяко нещо, написано от теб, възхищавам се на таланта и смелостта, които таиш дълбоко в себе си. Можеш да се изправиш пред тълпата, да вдигнеш гордо глава и да кажеш "аз знам, аз мога". Можеш да се изправиш пред необятното и да го посрещнеш с отворени обятия, развълнувана от новите приключения, които то предлага. Изпълнена си с толкова въображение, толкова чистота. Сякаш те имам за нещо като по-голям спътник, помагайки ми в трудни ситуации. С теб мога да бъда себе си, не трябва да крия какво харесвам, какво чувствам. Попринцип съм стеснителна и понякога не показвам на хората какво наистина мисля. Защото не знам как ще реагират. Ти винаги би ме подкрепила, не укорила, както обичат да правят другите. Ти си като малко слънчице, което винаги блести само за мен, прави само мен щастлива. Моето слънчице. Моето малко слънчице.

Във една игра, във една борба,
Ни чака българи юнаци,
Българи юнаци,
Нашата мечта!

събота, 2 октомври 2010 г.

Да докоснеш небето


I only know what I can see
So I imagine what could be
Where the horizon cuts the air
Look for me out there

Someday I'll touch the blue blue sky

Какво ли значи "да докоснеш небето"? Какво ли е да достигнеш да него, да полетиш с въображаеми криле, да достигнеш необятното, дори да го надминеш? Никой не знае.
Понякога ми се иска да го достигна. Да се отделя от този свят, свят на лъжи, измами, предателства. Имам чувството, че нищо не може да ме направи щастлива. Винаги нещо ще ми се изпречи, ще развали въображаемия ми свят, изпълнен със слънце и лястовички. Сякаш се опитват да ми отнемат всичко. Защо е така? Защо не мога просто да живея един спокоен живот? Питам се това всеки ден. Искам да съм едно весело дете. Да потъна във възглавницата вечер, да заспивам с усмивка на уста. Да се събуждам, изпълнена с вълнение, готова за нови приключения и мистерии. Много малко неща ме правят истински щастлива.
А небето изглежда толкова примамливо, толкова нежно и безобидно. Сякаш е готово да потъмнее във всеки един момент, и пак за мен ще е все така прекрасно синьо. Понякога, когато съм на дълъг път, слушайки любимите песни на баща ми, понякога просто гледам небето. Гледам и гледам. Какво ли е там горе? Животът по-добър ли е? Всичко ли е толкова лесно, толкова хубаво, колкото изглежда? Ако е, е, тогава бих искала да докосна небето. Бих искала да забравя живота си тук и да започна един нов.

If I could kiss the earth goodbye
And cruse the never ending sky
Where the horizon cuts the air
Wait for me down there

Someday I'll touch the blue blue sky