Happy Bday, Вили^

Ами.. има толкова много неща, които искам да ти кажа. Първо, честит рожден ден.

Ти си един изпълнен с много емоционалност и ентусиазъм човек. Имаш въображение, едно от качествата, които обожавам в теб. Слънчева си, знаеш кога да си замълчиш и кога да проговориш. Съобразяваш се с нуждите и желанията на хората до теб.

Всъщност не знам какво да ти напиша. Това е едно от качествата ми, което не харесвам - искам да постигна нещо, а не ми достигат средства. Няма нужда да ти пожелавам всякакви глупости, имам само едно пожелание, което ще запазя за края. Вместо това ще ти разкрия малко от себе си, мисля, че ще си по-радостна.

 Предполагам си се разхождала по крайбрежието в някоя топла нощ. Вълните идват и си отиват, идват и си отиват. Заличават всичко, изобразено по мокрия пясък. Бих ти нарисувала едно слънце, но те ще го заличат, ще го унищожат с водите си. Толкова е приятно просто да се разхождаш, да гледаш небосвода и да си мислиш. Да си мислиш за утрешния ден, за предстоящите, може би вълнуващи, може би не моменти. Такава обстановка винаги е била толкова романтична, а лекия бриз винаги повява косите на влюбената девойка. Ти идваш и си отлиташ от мен като морския бриз.

Искам да ти пожелая само едно нещо - след десет години, в една летна нощ, по крайбрежието, аз и ти отново да се видим и да си кажем - "Здравей, приятелко".

Един малък, истински поздрав.

Happy Bday, Цвети^

Честит рожден ден, мила моя. Ех, и ти остаря, и ти помъдря с една година. А какво е една година? Време, прекарано в разцвета на усмивките, игрите и шегите. Минава толкова бързо, преди да се усетиш тя бавно се изплъзва от ръцете ти, непозволявайки ти дори да се опиташ да я задържиш. Времето е безценно. Никога не знаеш какво ще се случи, кога ще се случи. Винаги оставаш изненадан от стеклите се обстоятелства, добри или лоши. Ако се заровиш в спомените си, мила, ще видиш, че наяве ще излязат толкова много прекрасни, възхитителни моменти. Ще ти се прииска да се върнеш назад, да се върнеш отново до тази малка частица от същността ти, да я изживееш пак. Ще се замислиш, защо това време отлита толкова бързо с крилете си, сякаш се крие от теб, сякаш ти вече не можеш да го притежаваш, сякаш ти се опълчва. Каквото и да правиш, не можеш да го върнеш. То просто полита към сините небеса, скрива се от погледа ти завинаги.

Ти си един много специален за мен човек. В теб откривам подкрепа, в теб виждам някой, който ще ми се усмихне, когато имам най-голяма нужда от усмивка. Виждам някой, доблестен и честен. Виждам едно красиво момиче, борещо се със зъби и нокти за това, което иска. Виждам едно рамо, на което мога да поплача. Виждам утеха, виждам сигурност, най-вече - виждам доверие. Времето, прекарано с теб е като жълтите листа, падащи от дърветата. Откъсва се от мен, полита и пада, загубва се. Едва ли някога ще забравя моментите, сълзите, прегръдките. Едва ли някога ще забравя теб. Винаги ще си спомням за теб като за едно момиче, заслужило да се нарече "приятелка".

Честит рожден ден, бъди безкрайно щастлива и винаги, когато имаш възможност, опълчвай се на съдбата, прави нещата по свой начин, не я оставяй да те погуби.

И гордия трицветен флаг щом вдигнем, българи юнаци.. ^Own for Annie

През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях.

Над мен летеше моя страх, като гарван чер

Седях вбесен очи в очи, но не спрях, а вървях, оставих го далеч от себе си.

Хм, Ани. Не мога да кажа, че те познавам толкова добре, но времето (ако под "време" може да се има предвид "чатене"), прекарано с теб, наистина прави деня ми по-свеж, по забавен, изпълнен с усмивки. Винаги се прибирам с мисълта "сега ще си пиша с Ани". Винаги треперя над клавишите, докато ти пиша "здрасти". Чувствам се щастлива, когато ми кажеш "хеей, Ели", или когато ми пратиш една от невероятно хубавите твои любими песни. Наслаждавам се да чета всяко нещо, написано от теб, възхищавам се на таланта и смелостта, които таиш дълбоко в себе си. Можеш да се изправиш пред тълпата, да вдигнеш гордо глава и да кажеш "аз знам, аз мога". Можеш да се изправиш пред необятното и да го посрещнеш с отворени обятия, развълнувана от новите приключения, които то предлага. Изпълнена си с толкова въображение, толкова чистота. Сякаш те имам за нещо като по-голям спътник, помагайки ми в трудни ситуации. С теб мога да бъда себе си, не трябва да крия какво харесвам, какво чувствам. Попринцип съм стеснителна и понякога не показвам на хората какво наистина мисля. Защото не знам как ще реагират. Ти винаги би ме подкрепила, не укорила, както обичат да правят другите. Ти си като малко слънчице, което винаги блести само за мен, прави само мен щастлива. Моето слънчице. Моето малко слънчице.

Във една игра, във една борба,

Ни чака българи юнаци,

Българи юнаци,

Нашата мечта!

Да докоснеш небето

I only know what I can see

So I imagine what could be

Where the horizon cuts the air

Look for me out there

Someday I'll touch the blue blue sky

Какво ли значи "да докоснеш небето"? Какво ли е да достигнеш да него, да полетиш с въображаеми криле, да достигнеш необятното, дори да го надминеш? Никой не знае.

Понякога ми се иска да го достигна. Да се отделя от този свят, свят на лъжи, измами, предателства. Имам чувството, че нищо не може да ме направи щастлива. Винаги нещо ще ми се изпречи, ще развали въображаемия ми свят, изпълнен със слънце и лястовички. Сякаш се опитват да ми отнемат всичко. Защо е така? Защо не мога просто да живея един спокоен живот? Питам се това всеки ден. Искам да съм едно весело дете. Да потъна във възглавницата вечер, да заспивам с усмивка на уста. Да се събуждам, изпълнена с вълнение, готова за нови приключения и мистерии. Много малко неща ме правят истински щастлива.

А небето изглежда толкова примамливо, толкова нежно и безобидно. Сякаш е готово да потъмнее във всеки един момент, и пак за мен ще е все така прекрасно синьо. Понякога, когато съм на дълъг път, слушайки любимите песни на баща ми, понякога просто гледам небето. Гледам и гледам. Какво ли е там горе? Животът по-добър ли е? Всичко ли е толкова лесно, толкова хубаво, колкото изглежда? Ако е, е, тогава бих искала да докосна небето. Бих искала да забравя живота си тук и да започна един нов.

If I could kiss the earth goodbye

And cruse the never ending sky

Where the horizon cuts the air

Wait for me down there

Someday I'll touch the blue blue sky

Ес

Ес, може и да не видиш това, но няма значение. Та, понеже вече писах за Пу-Пи, сега реших да пиша и за теб. Само Дени ми остана, но и за нея ще пиша. Така.. Каквото и да съм казвала, каквото и да съм правила, няма да забравя спомените ми с теб. Те са толкова много.. и толкова прекрасни. Коремчетата ни, ах тези сладурски коремчета. Почти еднаквите ни вкусове и страхотните сериали, които следим. Колко спомени имаме и за определени хораа... Винаги ще ми е приятно с теб. Понякога се караме, но винаги се сдобряваме. Още помня екскурзията ни, дето слушахме същите песни - оувър енд оувър ъгейн. Как си пишехме цели романи по скайп с такива хубави планове и мечти.. Е, аз никога няма да ги забравя, нито пък теб. Не мога да повярвам за какви глупости сме се карали преди, ама нали сме били малки.. нищо не сме разбирали. Е, вече порастнах и не смятам да се карам с приятелките ми заради някакви простотии. Да си се порадваме един на друг една последна година, която никак не искам да започва.  Наистина не знам как бих могла да се разделя с теб или с някой друг, с който и да е. Ще ми е много мъчно. Искам да имам най-хубавите спомени с теб, Пу-Пи и Дени. Искам да сме си все така близки и добри приятелки.

Поздрав за теб, Ес - нашата песен (sun)

Обичам те. Обичам те. Обичам те..

Слънце, море...

В момента при мен е на път да завали. Което ме потиска. Вярно, обичам да вали, но искам да има слънце. Слънцето ме кара да се радвам и да съм... щастлива. Обожавам слънцето. То прави денят ми по-добър. Това лято морето ще ми се размине, за което ужасно съжалявам. А така ми се искаше поне веднъж да се цопна в Черно море тази година... Е, нищо не мога да направя по този въпрос. Мога само да си мечтая за плаж. За плаж и море... Приятно ми е, когато водата ме облива, приятно ми е, когато съм се излегнала на пясъка и чета книга или просто слушам музика. Харесва ми да се разхождам по крайбрежната алея вечерта и да гледам звездите. Ако не, то ги гледам през прозореца на хотелската стая. Също обичам да пия нещо освежително на плажа и да гледам всичките хора във водата - едни плуват, други играят с топка, трети пък просто се наслаждават на водата. Хм, май няма какво повече да кажа, разбрахте мисълта ми. Надявам се пък вие да се насладите на морето, вълните и слънцето... На всеки, който ще ходи на море - приятни забавления :)

Пу-Пи

Хм, Пу-Пи, не знам дали ще видиш това, но ти си направо страхотна. Всеки ден се убеждавам, че си една голяма сладурана с чувство за хумор. Отдавна обмислях такава публикация, но чак сега се реших. Може и да не ти го казвам често, но ти си една от моите най-добри приятелки. С теб съм прекарала може би най-много време. Още помня как сме се лигавили, как сме се смяли. Как си рисувахме онези смайлита с огроомни езичета. Как си писахме бележки в скучния час по български език. Как сме ходили насам-натам по центъра, дори помня онзи път в KFC как в тоалетната изплюх водата, която бях поела, защото ти ме разсмя. Вярно, доста пъти ти се сърдя за някои неща, но ти винаги ще знаеш, че си един от малкото хора, с които мога да се смея на воля. Пък и с теб преживяхме едно и също нещо в 5 клас, и може би това ни сближи някак си. Сега много съжалявам, защото преди бяхме толкова по-близки. Но сега пък наваксваме. Винаги ще ми е приятно с теб и никога няма да забравя ненормалните спомени, които съм имала с теб. Хм, това е - ти си един изключително важен човек в моя живот и не смятам да те губя. Обичам те. Много. Много :)

Ти си една от най-близките ми, включително и Ес и Дени
П.П. - искам да видя Киара :)

П.П.2 - Поздрав за теб (h)

The Pretty Reckless - Miss Nothing

Тази песничка не може да ми излезе от главата, затова реших да я споделя с вас :)

I'm miss autonomy, miss nowhere
I'm at the bottom of me
Miss androgyny, miss don't care
What I've done to me

I am misused, I don't wanna do
Be not your slave
Misguided, I mind it
I'm missin' the train

And I don't know where I've been
And I don't know what I'm into
And I don't know what I've done to me

And as I watch you disappear into the ground
My one mistake was that I never let you down
So I'll waste my time and I'll burn my mind
On miss nothing, miss everything

I'm miss fortune, miss so soon
I'm like a bottle of pain
Miss matter, you had her
Now she's goin' away

I'm misused, misconstrued
I don't need to be saved
Miss slighted, I mind it
I'm stuck in the rain

And I don't know where I am
And I don't know what I'm into
And I don't know what I've done to me

And as I watch you disappear into the ground
My one mistake was that I couldn't let you down
So I'll waste my time and I'll burn my mind
On miss nothing, miss everything

Miss everything

And as I watch you disappear into my head
Well, there's a man who's tellin' me I might be dead
So I'll waste my time and I'll burn my mind
So I'll waste my time and I'll burn my mind
On miss nothing, miss everything <3

За мен

Аз съм Елина - не си харесвам името, затова всички ми казват Ели. От София съм и съм на 13 години. Имам сестра на 9 месеца. Сега ще бъда 7 клас. Обичам спокойствието, обичам да съм сама с мислите си, обичам да правя чудновати неща и обичам спомените от детството. Обичам приятелите си. Обичам да се смея и да се радвам на живота. Обожавам водата, небето и слънцето. Обичам да чета книги - понякога не мога да оставя съответната книга настрана, ами просто чета и чета. Обичам когато вали, някак си ме предразполага да се затворя в стаята си и само да гледам капките по прозореца. Обичам всичко да е както аз реша, но това невинаги става. Обичам да гледам филми с най-добрата си приятелка. Обичам да се забавлявам. 

Не обичам някой да ме пренебрегва. Нали се сещате, просто ви изключват от разговора и започват да говорят за "тяхни си работи". Не обичам скандалите и караниците. Въпреки че съм трудна за разгадаване личност, понякога искам някой просто да прочете мислите ми, за да разбере как аз се чувствам в дадена ситуация. А не после да каже: "Ох, Ели сега за какво се нацупи?! Писна ми само да се фръцка!". Понякога правя неща, за които после съжалявам. Но не мога да го спра. Не мога да си кажа "Добре, какво толкова, нека ме пренебрегват.". Просто не мога. Защото после същия този човек, който тотално ме е игнорирал, ми се мята на врата, пърха с миглички и ме пита невинно "Ели, сърдиш ли ми се? Ти си ми най-добрата приятелка, нали знаеш?!". 

Училището е едно от любимите ми места. Там прекарвам почти цялото си време, уча, забавлявам се. Познавам много хора, които нямат търпение последният звънец да бие и всички да извикат "Ваканция е!". Аз пък искам да съм на училище. Искам да уча и искам да се размотавам с приятелките си в междучасията. Е, вярно е, че броя последните дни от училище, за да си почина, но това не трае дълго. От една страна искам да съм си вкъщи и да правя каквото си поискам, но от друга искам времето ми да е запълнено. Имам толкова спомени в училище - и добри, и лоши. Лошите спомени не бих ги повторила. Но добрите бих си ги превъртала многократно, ако можех.

Обожавам сестра си - мога да я гледам как се смее с прекрасното си гласче часове наред. Тя ми вдъхва такава радост, направо грейвам, когато я видя. Въпреки че е още много малка, според мен се е родила с начално образование. Просто е толкова умна. Обичам да я закачам и да я приспивам. Обичам всичко в нея и нямам търпение да стане малко по-голяма - да ходи и да говори. Тогава просто няма да се отделям от нея.

Обичам да лепя плакати по стаята си. Много плакати. Така някак си се чувствам, че не съм сама и по цял ден гледам любимите си групи, сериали и актьори. Понякога дори им говоря. Сигурно всички биха казали "Ти си луда!", но имам огромно въображение. Мога да си представям най-различни образи и случки часове наред, слушайки любимите си песни.

Обичам да си похапвам. Направо обожавам спагетите на мама. Не съм толкова капризна към храна, но има някои неща, които направо не понасям. Обичам миризмата на готвено, обичам самата аз да готвя. Обичам ресторантите и пицариите. Там всичко е толкова оживено и хубаво. Но, пред вечеря в изискан ресторант, определено бих избрала хапване на любимото ми ястие със семейството ми вкъщи, пред телевизора, в кухнята.

Обожавам музиката. Това е нещото, без което не мога да живея. Всеки ден слушам музика. Уча текстовете на любимите ми песни, за да знам за какво се пее. Мога да си припявам една и съща песен цял ден, и няма да ми омръзне. В мозъка ми има отделено кътче за музиката и то никога няма да изчезне.

Ами, общо взето, това е за мен. Не всичко, но може би най-важното.