RSS Feed

  • Twitter
  • Digg
  • Stumble

събота, 2 април 2011 г.

Честит рожден ден, Деси. ^^


Честит рожден ден, Десо!

Желая ти много много щастие. Щастието ще ти трябва, за да си винаги усмихната и дружелюбна. Ще ти трябва, за да можеш да продължиш напред с гордо вдигната глава. Ще ти трябва също, за да може хората около теб да черпят от положителната ти енергия и и те да се развеселят и засмеят заедно с теб.

Желая ти много емоции. Емоциите са нещо, което ни се случва всеки ден, но аз все пак ти го желая. Нека животът ти е изпълнен с изобилие от емоции (да се надяваме приятни), защото без емоции според мен той не би бил толкова интересен, колкото е сега.



Желая ти любов. Ах тази любов. Силно се надявам след време да се събуждаш всеки ден с мисълта за любимото момче, а вечер да заспиваш с някое романтично съобщение. Надявам се също след време да се разхождаш с това определено момче и да се чувстваш страшно лека и весела (надявам се също това момче да е едно определено, което ти си го знаеш).

Желая ти също приятели. Не мога да кажа дали много или малко, това не е важно. Важното е да са истински и да те подкрепят и напътстват в трудните моменти. Вярвам, че сега си имаш такива, затова е по-подходящо да ти пожелая да ги запазиш.

Желая ти още много други неща, но за мен тези са най-важните. Още веднъж, честит празник! (: <3

петък, 25 март 2011 г.

За петнайсетгодишната дружка! ^_^

Честит рожден ден, Ани. Предполагам това е доста специален ден за теб. Предполагам си щастлива, усмихната и развълнувана.

. . You've got a million ways to make me laugh . .

Всъщност аз май не знам какво да напиша. Излиза, че това, което искам да ти кажа, съм ти го казвала и преди, и то не един, а много пъти (даже и в блога ми го има).

. . You know the secrets I could never tell / and when I'm quiet you break through my shell . .

Но все пак не можах да пренебрегна твоя празник. Обичам да те виждам щастлива. Обичам да чета твоите написани разкази и произведения.

. . You keep my feet on the ground . .

Има ли смисъл да ти казвам всички тези неща наново или да продължавам с цитатите от песента?
Ти си ги знаеш прекрасно добре - че си един от малкото хора, които ме разбират и ми помагат в трудни моменти, че обожавам да ти споделям, макар и по интернет. Обожавам да ми разказваш за това, което става с теб, както и за твоята великолепна четворка. Изключително много те харесвам като човек, имаш страхотен характер и си много забавна.

Не, вече съм убедена, че няма смисъл да продължавам. Ти си знаеш, нали?

Още веднъж, честит рожден ден. Пожелавам ти .. пожелавам ти да си усмихната дори когато ти се иска да заплачеш, пожелавам ти също да имаш много приятели, които те ценят, уважават и подкрепят, пожелавам ти да успееш в живота и да бъдеш много удовлетворена от това, което си постигнала.

Ами, май е това - честит рожден ден, приятен празник и се надявам да се зарадваш от това и от другата изненада сутринта.

Приятен празник, Ани. <3

събота, 13 ноември 2010 г.

Happy Bday, Вили^



Ами.. има толкова много неща, които искам да ти кажа. Първо, честит рожден ден.

Ти си един изпълнен с много емоционалност и ентусиазъм човек. Имаш въображение, едно от качествата, които обожавам в теб. Слънчева си, знаеш кога да си замълчиш и кога да проговориш. Съобразяваш се с нуждите и желанията на хората до теб.
Всъщност не знам какво да ти напиша. Това е едно от качествата ми, което не харесвам - искам да постигна нещо, а не ми достигат средства. Няма нужда да ти пожелавам всякакви глупости, имам само едно пожелание, което ще запазя за края. Вместо това ще ти разкрия малко от себе си, мисля, че ще си по-радостна.
 Предполагам си се разхождала по крайбрежието в някоя топла нощ. Вълните идват и си отиват, идват и си отиват. Заличават всичко, изобразено по мокрия пясък. Бих ти нарисувала едно слънце, но те ще го заличат, ще го унищожат с водите си. Толкова е приятно просто да се разхождаш, да гледаш небосвода и да си мислиш. Да си мислиш за утрешния ден, за предстоящите, може би вълнуващи, може би не моменти. Такава обстановка винаги е била толкова романтична, а лекия бриз винаги повява косите на влюбената девойка. Ти идваш и си отлиташ от мен като морския бриз.
Искам да ти пожелая само едно нещо - след десет години, в една летна нощ, по крайбрежието, аз и ти отново да се видим и да си кажем - "Здравей, приятелко".

Един малък, истински поздрав.

събота, 16 октомври 2010 г.

Happy Bday, Цвети^

Честит рожден ден, мила моя. Ех, и ти остаря, и ти помъдря с една година. А какво е една година? Време, прекарано в разцвета на усмивките, игрите и шегите. Минава толкова бързо, преди да се усетиш тя бавно се изплъзва от ръцете ти, непозволявайки ти дори да се опиташ да я задържиш. Времето е безценно. Никога не знаеш какво ще се случи, кога ще се случи. Винаги оставаш изненадан от стеклите се обстоятелства, добри или лоши. Ако се заровиш в спомените си, мила, ще видиш, че наяве ще излязат толкова много прекрасни, възхитителни моменти. Ще ти се прииска да се върнеш назад, да се върнеш отново до тази малка частица от същността ти, да я изживееш пак. Ще се замислиш, защо това време отлита толкова бързо с крилете си, сякаш се крие от теб, сякаш ти вече не можеш да го притежаваш, сякаш ти се опълчва. Каквото и да правиш, не можеш да го върнеш. То просто полита към сините небеса, скрива се от погледа ти завинаги.
Ти си един много специален за мен човек. В теб откривам подкрепа, в теб виждам някой, който ще ми се усмихне, когато имам най-голяма нужда от усмивка. Виждам някой, доблестен и честен. Виждам едно красиво момиче, борещо се със зъби и нокти за това, което иска. Виждам едно рамо, на което мога да поплача. Виждам утеха, виждам сигурност, най-вече - виждам доверие. Времето, прекарано с теб е като жълтите листа, падащи от дърветата. Откъсва се от мен, полита и пада, загубва се. Едва ли някога ще забравя моментите, сълзите, прегръдките. Едва ли някога ще забравя теб. Винаги ще си спомням за теб като за едно момиче, заслужило да се нарече "приятелка".
Честит рожден ден, бъди безкрайно щастлива и винаги, когато имаш възможност, опълчвай се на съдбата, прави нещата по свой начин, не я оставяй да те погуби.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

И гордия трицветен флаг щом вдигнем, българи юнаци.. ^Own for Annie

През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях.
Над мен летеше моя страх, като гарван чер
Седях вбесен очи в очи, но не спрях, а вървях, оставих го далеч от себе си.

Хм, Ани. Не мога да кажа, че те познавам толкова добре, но времето (ако под "време" може да се има предвид "чатене"), прекарано с теб, наистина прави деня ми по-свеж, по забавен, изпълнен с усмивки. Винаги се прибирам с мисълта "сега ще си пиша с Ани". Винаги треперя над клавишите, докато ти пиша "здрасти". Чувствам се щастлива, когато ми кажеш "хеей, Ели", или когато ми пратиш една от невероятно хубавите твои любими песни. Наслаждавам се да чета всяко нещо, написано от теб, възхищавам се на таланта и смелостта, които таиш дълбоко в себе си. Можеш да се изправиш пред тълпата, да вдигнеш гордо глава и да кажеш "аз знам, аз мога". Можеш да се изправиш пред необятното и да го посрещнеш с отворени обятия, развълнувана от новите приключения, които то предлага. Изпълнена си с толкова въображение, толкова чистота. Сякаш те имам за нещо като по-голям спътник, помагайки ми в трудни ситуации. С теб мога да бъда себе си, не трябва да крия какво харесвам, какво чувствам. Попринцип съм стеснителна и понякога не показвам на хората какво наистина мисля. Защото не знам как ще реагират. Ти винаги би ме подкрепила, не укорила, както обичат да правят другите. Ти си като малко слънчице, което винаги блести само за мен, прави само мен щастлива. Моето слънчице. Моето малко слънчице.

Във една игра, във една борба,
Ни чака българи юнаци,
Българи юнаци,
Нашата мечта!

събота, 2 октомври 2010 г.

Да докоснеш небето


I only know what I can see
So I imagine what could be
Where the horizon cuts the air
Look for me out there

Someday I'll touch the blue blue sky

Какво ли значи "да докоснеш небето"? Какво ли е да достигнеш да него, да полетиш с въображаеми криле, да достигнеш необятното, дори да го надминеш? Никой не знае.
Понякога ми се иска да го достигна. Да се отделя от този свят, свят на лъжи, измами, предателства. Имам чувството, че нищо не може да ме направи щастлива. Винаги нещо ще ми се изпречи, ще развали въображаемия ми свят, изпълнен със слънце и лястовички. Сякаш се опитват да ми отнемат всичко. Защо е така? Защо не мога просто да живея един спокоен живот? Питам се това всеки ден. Искам да съм едно весело дете. Да потъна във възглавницата вечер, да заспивам с усмивка на уста. Да се събуждам, изпълнена с вълнение, готова за нови приключения и мистерии. Много малко неща ме правят истински щастлива.
А небето изглежда толкова примамливо, толкова нежно и безобидно. Сякаш е готово да потъмнее във всеки един момент, и пак за мен ще е все така прекрасно синьо. Понякога, когато съм на дълъг път, слушайки любимите песни на баща ми, понякога просто гледам небето. Гледам и гледам. Какво ли е там горе? Животът по-добър ли е? Всичко ли е толкова лесно, толкова хубаво, колкото изглежда? Ако е, е, тогава бих искала да докосна небето. Бих искала да забравя живота си тук и да започна един нов.

If I could kiss the earth goodbye
And cruse the never ending sky
Where the horizon cuts the air
Wait for me down there

Someday I'll touch the blue blue sky

понеделник, 30 август 2010 г.

Ес

Ес, може и да не видиш това, но няма значение. Та, понеже вече писах за Пу-Пи, сега реших да пиша и за теб. Само Дени ми остана, но и за нея ще пиша. Така.. Каквото и да съм казвала, каквото и да съм правила, няма да забравя спомените ми с теб. Те са толкова много.. и толкова прекрасни. Коремчетата ни, ах тези сладурски коремчета. Почти еднаквите ни вкусове и страхотните сериали, които следим. Колко спомени имаме и за определени хораа... Винаги ще ми е приятно с теб. Понякога се караме, но винаги се сдобряваме. Още помня екскурзията ни, дето слушахме същите песни - оувър енд оувър ъгейн. Как си пишехме цели романи по скайп с такива хубави планове и мечти.. Е, аз никога няма да ги забравя, нито пък теб. Не мога да повярвам за какви глупости сме се карали преди, ама нали сме били малки.. нищо не сме разбирали. Е, вече порастнах и не смятам да се карам с приятелките ми заради някакви простотии. Да си се порадваме един на друг една последна година, която никак не искам да започва.  Наистина не знам как бих могла да се разделя с теб или с някой друг, с който и да е. Ще ми е много мъчно. Искам да имам най-хубавите спомени с теб, Пу-Пи и Дени. Искам да сме си все така близки и добри приятелки.
Обичам те. Обичам те. Обичам те..